"Освобождаване" от работа, качени кг, стрес, депресия - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (121275)
 Любов и изневяра (29729)
 Секс и интимност (14370)
 Тинейджърски (21901)
 Семейство (6474)
 Здраве (9602)
 Спорт и красота (4703)
 На работното място (3182)
 Образование (7305)
 В чужбина (1653)
 Наркотици и алкохол (1115)
 Измислени истории (797)
 Проза, литература (1738)
 Други (18550)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от На работното място

"Освобождаване" от работа, качени кг, стрес, депресия
преди: 1 година, 4 месеца, прочетена 1315 пъти
Здравейте,

Преди няколко месеца работих в сферата на хазартния бизнес като управител на игрална зала. Печелих много добри пари, може би колкото доста напреднал програмист, въпреки че се намирам в малък град. Започнах като крупие, работих 2г., след което ми дадоха възможността да се развия и приех. Работих малко повече от година, но с времето работата ставаше все по-тегава. Не ме разбирайте погрешно, аз съм много лоялен човек и винаги съм давала всичко от себе си, когато работя за някого. И винаги съм взимала изключително присърце работата, защото ми пука. От гледна точка на почивките - те просто липсваха. Отвориха нова зала на бранда в града, персонала се раздели и започнаха проблемите. Работих около 6 месеца без почивен ден, по над 12-15ч. на ден, защото се случваше често да липсва персонал. А уговореното ми работно време е 8ч, 6 дни седмично. Но за тези проблеми шефовете в София не знаят, а си го знаеше само регионалният мениджър, с който основно комуникирах. След невероятно преуморяване, 2 седмици преди да напусна/да ме освободят, му казах, че вече не мога да работя без почивка и изнемогвам всякак. Разбира се последваха празни обещания. И все пак, това не беше единствения проблем, а това, че прекалено се месеше в моята работа. Пращаше разни хора, негови познати, близки и комшии да ги наемам на работа, стоеше им зад гърба, докато те не правиха нищо, пред мен говореше лошо за тях, а пред тях за мен. Някои ме накара да ги слагам само определени смени /нощни/, да не ги пускам отпуски, защото скоро са ползвали болничен и т. н. А всичко това трябва да го решавам аз, защото аз работя с тях по цял ден. Естествено, всички малко или много се настроиха срещу мен. Въпреки че взимах около 4000лв на месец, всеки месец ми се налагаше да давам над 1000лв за минуси на касиерите и крупиетата в залата, защото като не мога да докажа с камерите от къде точно е минуса, въпреки че липсват от техните смени, ги плащах аз, понякога и защото някои доста често бъркаха сметките и ако се налагаше така да плащат постоянно щяха да напускат още повече. Просто няма как стоя да гледам камери 12часа, въпреки че им казвах на всеки час да се засичат, но не го правеха. Отделно шефа пращаше на заслужилите управители, които са си изпълнили таргетите за месеца бонус от 2000лв, който се изпращаше по него, а до мен достигаше отворен плик с 500-1000лв по-малко, но на камерите се вижда, че ми го дава, но колко има вътре си знаем само аз и той. В последствие ме е ощетявал и друг път с пари, но няма да навлизам в още подробности. Там е работата, че за тези неща си знаем само аз и той. Няколко пъти се бях разболявала и съм му казвала, че няма кой да направи отчета вместо мен, и ми се отговаряше 'оздравявай бързо', и не идваше да ме сменя. 2-3 месеца му напомнях, че искам да почивам един уикенд, понеже бях на сватба в друг град и каза 'няма проблем, естествено, че ще си починеш' и НЕ ОТИДЕ В ЗАЛАТА да ме смени, след което говорих с крупиетата от 07:00-12:00ч, за да оправят отчета и бонусите на клиентите... И цял ден ме притесняваха от залата, отишъл човека чак на обяд и се скъса да ми пише, и да ме притеснява. Караше ме да звъня на крупиетата и да им правя забележки за разни глупости, дори които не съм видяла лично? ! Наложи се да се върна по-рано, за да работя. За отпуската - всички си я ползваха освен мен, естествено, защото НЯМА КОЙ ДА МЕ СМЕНИ. По принцип трябваше да имам заместник-управител, но понеже моя отиде в новата зала, половин година не можах да намеря, никой не искаше да става от персонала и направихме неговата комшийка такава, която просто за няколко месеца нищо не научи, дори не можеше да засече оборота, не знаеше залата на плюс ли е или на минус в края на смяната!? !? !? И всеки ден ми звъняха от София потресени от отчетите, които им изпраща и се налгаше да й върша и нейната работа, а тя само за прибира 2 палки всеки месец.

Един ден просто ми писна и докато сутринта правих отчета, казах на колегата си, с който бях на смяна, че днес ще кажа на регионалния, че напускам и че ми е писнало от всичко. Когато господина на обяд дойде, а аз бях болна и му бях казала предния ден, ми вика след 8-часовата ми смяна 'отивай си да почиваш, идвам да те сменям'? !? ! Уведомих го да си търси нов човек, защото явно не ставам за тази работа, той съответно започна да ме убеждава в обратното и т. н. Просто Ви спестявам много информация, но ми каза 'горе главата, не унивай, ще те сменя, ще излезеш в отпуск 4-5 дни'? ! , а аз имах 35 дни не ползван отпуск и т. н. На следващия ден ми каза сутринта, когато дойде 'имам лоши новини, шефа получил репорт от видеонаблюдение и чул разговора с моя колега сутринта и решил, че вече нямам мотивация за работа и иска да си разпиша молбата, опитал се да направи всичко възможно, но не успял'. Аз знам, че и на него не му беше приятно, защото много добре знаеше, че му върша цялата работа и няма дори смисъл да се вясва при нас, защото винаги всичко е било точно - таргети, пари има, клиенти има, документацията е топ, залата е чиста, аз съм там постоянно и контролирам нещата. Естествено, не ми дадоха предизвестие, а и аз реших да не се заяждам и си подписах молбата и всичко приключи. После като си взех заплатата, не ми дадоха да вляза в залата, за да си я взема в офиса, дори не се разписах на ведомостта!? !? , дадоха ми я в плик пред залата с банкноти по 10лв, които разпилях отпред, докато я броя... Адски унизително!
След мен, неговата комшийка стана управителка, но софиянците я изгониха след 2 месеца, понеже просто наистина тя не ставаше за тази работа, а мен ме трови няколко месеца.

Сега един от близките ми колеги е управител от скоро, смешното е, че той работи в залата по-дълго време от мен, а регионалния искаше да го гони, но аз се бях застъпала за него и казах, че няма да го освободя. Викаше му наркоман и циганин, въпреки че не е, а сега опря до него и му се мазни. Жалка картинка. Но съм го предупредила за всичко какво може да очаква, а и до колкото знам, всичко вече е окей, и почивки има, и всичко!

От тогава вече не работя половин година. Много съм депресирана от цялата ситуация, яд ме е много, защото изтеглих кредит, купих си жилище и всичко започна да се нарежда в живота ми, работата ми харесваше, но от както дойде този човек, такива лайна забърка, че не е истина.

От тази работа съм качила 30кг, от 50кг станах 80кг, чувствам се отвратително. Преглеждам новите обяви, ходих на 3-4 интервюта и не ми се обаждат след това, а кандидатствам за позиции като администатор на интернет магазини и не ми дават шанс. Като цяло в града няма много възможности и няма много обяви.

Също от този стрес и менструацията ми се пообърка, м. май реших, че искам вече да забременея и започнахме с опитите с моят мъж, но този месец отново виждам, че не сме успели. Както си ми идваше нормално, така започна да ми закъснява всеки месец с по 7-10дни. Другата седмица ще ходя и на лекар за това.

Имам завършен бакалавър КСТ, но не искам да работя в тази сфера, справям се, учих и в СофтУни, но просто не ми идва от вътре и не го искам това.

Не съм от този град. Тук нямам приятели. Не излизам много, защото срещам само комарджиите от залата, а не искам да ги виждам.

Мъжът ми ми е голям упора и много ме подкрепя. Не работя 6 месеца и нищо не е казал, каза ми да си почивам. Докато бях под този стрес той беше поел цялата домакинска работа дори, а той също ходи на работа!

Не мога да спя вечер, постоянно сънувам неща от старата си работа и като се събудя ми се плаче! Не се движа, само лежа и тъпча на едно място!

Не мога да започна работа в друга зала, защото при нас заплатите започваха от 1900лв, независимо от позицията, а другите зали взимат по 700-800лв и се занимават само с боклуци. При нас се плаща и на допълнителна охрана, и не се допускат затворниците в града и някои наркомани, но в другите зали си ходят спокойно, и не си заслужава за каквито и пари да е, да работиш с такива утайки.

Не знам с какво искам да се занимавам професионално, но и искам вече да стана майка, и тези неща също много допринасят за всичко това!

На 26г. се чувствам като парцал. Не знам кой път да хвана и имам чувството, че нищо не става от мен. От отличничката на випуска, не знам как се забърках в това казино 4 години и всичките ми мечти и цели отлетяха! Искам да работя и да се развивам, искам да намеря призванието си, искам да стана майка, искам и да подобря физическото си състояние отново. Хубаво момиче съм, но сама се загрозявам!

Скоро мислих другата година да се запиша начална и предучилищна педагогика и да изкарам магистър за 2г., и да започна СМИСЛЕНА работа, но все още не знам дали това е за мен. А не искам да поемам още рискове, защото доста пари съм наляла вече в образование и сертификати.

Ще се радвам да оставите какъвто и да е коментар!
Благодаря Ви! :(

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 1 година, 4 месеца
hash: 38b0011865
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

1.   Интелигентна жена си, за това ще пиша без заобикалки и филтри.
Добре е, че в момента не можеш да забременееш- защото не си в целият си разумен капацитет и го знаеш. Нито психически, нито физически. Не може и не трябва бременността, а после и бебето да е вид спасителен пояс. Когато се успокоиш, когато се надигнеш и тръгнеш пак с твърда стъпка- ще дойде и бебето, но ще си в кондиция и ще посрещнеш здрав(а)омислещо.
Работа към момента можеш да си търсиш и почасова, колкото да се ритнеш сама в задника и станеш от леглото и емоционалният ти бъг. Щом си работила и с хора и с много пари, виж из чейндж бюра например, по- големи заведения- ресторанти, дискотеки или верига магазини.
Идеята е изобщо да излезеш от тази дупка, да се размърдаш, да се "върнеш в играта". После е лесно.
Разбирам перфектно "бъг-а" ти. Бях управителка в заведение (в чужбина) преди години. Работех по 16 часа, а по договор 8, нямах време дори да се наспя. Утроих касата за едно тримесечие и собственикът вместо да е доволен от постигнати резултати и си трае, реши да ме цеди до точка, в която винаги и съвсем категорично се казва- НЕ, до тук!
Нямах време даже и да се наспя. Накрая му хвърлих ключовете, той пък нещо се беше объркал да си мисли, че съм му в "кърпа вързана" и направи най- голямата глупост, която някой може да си позволи спрямо мен- заплаши ме с физическо насилие. Е, разкатах го! Наложи се да си затвори верига заведения, докарах го до абсолютен фалит и съвсем законно. Та, мисълта ми е, че те разбирам. Ако ти бях приятелка, щях да ти го кажа по същият начин и със сигурност щях да ти помогне да се сриташ в задника.
Ставай и тръгвай дори по адреси- чендж бюра; магазини; заведения т. н после ще качваш и надграждаш, първо излез от тази дупка!

 
  ...
преди: 1 година, 4 месеца
hash: 3b18d1715b
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

2.   Я стига, за какво се тръшкаш, липсва ти денонощно да си на разположение и да работиш в този отвратителен бранш, с мръсни пари. Добре тежко ти е било, минали са 6 месеца, е айде стига вече. Затвори страницата. Хващай се, да си търсиш работа и по закон 2 дни в седмицата имаш почивка. Стига си се обяснявала, колко си съвестна, как си работила, защото на никой не му пука, недопускали затворници.... дръж, дрън... Трябва да се радваш, че си се махала и всичко е минало. Мъжъ ти те подкрепя, но ако му писне. 6 месеца си си починала достатъчно, колкото по-дълго седиш вкъщи и НИЩО не правиш ще става още по-зле, времето минава филмираш се още повече, преекспонираш нещата, дебелееш и ДЕГРАДИРАШ! Стегни се и просто пращай св-та, ходи по интернюта, спри да разказваш, преразказваш и въобще забрави къде си работила. И не на последно място, във всяка ситуация има скрита изгода. Каква е тя за теб сега? Живата минава, не отлагай каквото и да било. Не казвай от догодина, а каквото и да решиш го направи веднага

 
  ...
преди: 1 година, 4 месеца
hash: 4cb48a3daa
гласове:
1 2 3 4 5
  (6 гласа)

3.   Защо добрите момичета ходят с лоши момчета, защото отличничките работят като крупиета...

Напомняш ми на една колежка, която имах и като теб се престараваше при ниска заплата и недобро отношение... Много добричка, изпълнителна, оставяше се да я товарят, както си искат, а тя не отказваше и шефът й имаше огромно доверие.

Та веднъж се случи, да оглавявам за кратко нещо като проект, нещо съвсем малко. Iсках от нея да ми свърши определена задача. E, не можах да повярвам, че е възможно това добро, тихо, скромно, изпълнително момиче, да започне да се прави на интересна и да ме мотае с поставената задача и да капризничи, при подчертано уважително, внимателно и подкрепящо отношение от мен.

Хората, които нямат себеуважение, нямат уважение към околните. Твоята история е история за мазохизъм и може би латентна агресия. Човекът, който е против всички, е против себе си, а може би и обратното е вярно?

Да, сигурно веднага ще ме контрираш, че на никого нищо лошо не си направила, с колегите си се държала по най-добрия и даже прекалено добър начин и т. н. Но всичко това се случва, когато ти си потискана от друг човек. Какъв ли би бил характера ти, без психически тормоз над теб?

Себеуважението ти е главния и дълбок проблем. Не е кога ще си намериш работа или че живееш в малък град, и подобните битовизми. Те ще се уредят неусетно, когато решиш главния проблем.

 
  ... горе^
преди: 1 година, 4 месеца
hash: e9f6a74b9c
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

4.   Авторката:

Здравейте, изпращам си Св-то, но не ми звънят. От 3-4 места са ми звъннали, но явно не им допаднах, не знам. Тук се въртят едни и същи обяви от месеци.
Имам достатъчно пари, за да изчакам да излезе нещо по-добро. А и търся от скоро, бях си дала време да си почина, а и бях за кратко в чужбина. Може би се оглеждам около 2 месеца по-сериозно за работа, но не ми връщат обаждане. В интерес на истината ако си махна висшето образование и сертификатите от Св-то имам по-голям шанс в този град. Вуйчото на приятеля ми е с 3 висши образования и когато започна да изпраща св-та със средното си само, чак тогава започнаха да го търсят. А и тук в обявите за работа пише едно, а на интервютата се оказва съвсем друго нещо. Засега си търся работа предимно на компютър, защото не искам да обслужвам комарджиите от залата, но просто на друго място.
Пускам и св-та за работа в другите градове, но за работа от вкъщи.
Яд ме е, че има такива хора, които грабят от останалите и не им пука изобщо. Ако исках да остана на същата работа, винаги можех да звънна в София и да разкажа как господинът краде най-безцеремонно, имам си и доказателства за това, но щом не ме оцениха като кадър, защо да се занимавам?
Не съм от хората, които ще започнат да работят каквото и да е. Не съм учила 5 години, за да бъда сервитьор или продавач, нямам и нищо против тези професии, естествено, но затова имам спестени средства, за да се опитам да намеря нещо по-добро. Просто искам да работя професия, която не всеки може. Затова се колебая дали да не стана учител, защото като дете исках това. Мислих си и да се науча на някакъв занаят, например да правя маникюр и педикюр. Имам братовчедка в града, която работеше това, но замина в чужбина. Сега друга моя братовчедка от родния ми град стана такава и й помагам с методи за набиране на клиенти
Просто все още се лутам, не знаейки какво искам, а съм на 26г.
Благодаря на всички коментирали до тук!

 
  ...
преди: 1 година, 4 месеца
hash: 48b6ed1937
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

5.   Всяко нещо има своята цена. 4000 лв за бг си е лукс. Но ти не можеш да му платиш цената. Намери си спокойна работа от осем до четири макър и за по-малко пари. И в тоя живот най-важното е здравето и спокойствието, а не парите и кариерата. Шефовете са неблагодарници. За тях не си човек, а банкомат. Не очаквай да бъдеш оценена. Ако ти вдигат заплатата или те повишават, това е за да те мотивират да им изкарваш повече пари. Помисли за свой бизнес.



Чингис Хан-Скандинавеца

 
  ...


...
преди: 1 година, 3 месеца
hash: 58982fc44b
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

6.   Не мисли, че работата на учител е лесна - работиш с разглезени деца и капризни родители, бумащината е огромна.
А и след като пооправиха заплатите, на интервю за учителско място се явяват по 40 кандидати. Казвам го като човек от съсловието.

Писах, защото моя позната, която работеше в казино на добра заплата, стана библиотекарка - сега е спокойна и уравновесена, но финансово неудовлетворена.

Пожелавам ти успех в намирането на желаната работа!

Ж

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker