Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Студентите не разбират, че с едната диплома никой няма да те допусне в реалната работна обстановка за големите пари... започва се от стажантска позиция в конкретна компания с надежда при изтичане на стажа, ако си демонстрирал добри умения и си натрупал знания, да ти се предложи постоянна позиция с нормално заплащане. Никой работодател не гони кадърните млади кадри, и без това вече трудно се намират такива. Ако не ти се предложи нищо, просто си се надценил и не си показал нужните качества. Това е горчивата истина, която се замита зад всякакви оправдания, извинения и сценарии, клонящи към фантазия.

Всеки работодател е запознат с реалността - в университета не те подготвят практически за абсолютно никаква работа. Имаш теоретични или идеалистични познания, които могат да се окажат абсолютно неприложими в реалния корпоративен свят. По тази причина имам и колеги, които са перфектни служители, но на хартия са без дипломи за конкретните позиции. И лошо няма - имат умения, а не празнословия. Даже им се възхищавам.

Казвам толкова директно всичко това, защото реших да се преквалифицирам по финансови причини тази година. Започнах от нулата като стажант в сегашната си компания. Плащаха ми 500 лв. чисто в продължение на 6 месеца. Приех и предизвикателството, и риска, но сега съм на постоянна позиция на същото работно място и взимам четворно, дори близо петорно, на това.

За да си горе, трябва да тръгнеш от дъното. Повечето младежи не го осъзнават изобщо.

7.   Като си студент още откъде имаш такива категорични заключения? Слушал си оплаквания ли?

8.   Авторе това което пишеш не е вярно, мен никой никога не ме е уреждал да работя. вярно е че намирането на добра работа със сносно заплащане коства усилия, но такъв е животът. Дори в днешни времена е най-улеснено всичко, просто не знаете как е било преди и си доизмисляте неясните за вас неща. Преподавателя бил казал “всеки е длъжен да се спасява, както може” и веднага си вадиш извод, че през плановата икономика било по леко, че някой те хваща за ръчичка и те води, а не е така.
В условията на планова икономика не си живял и не знаеш. Държавата те урежда, но не в град който ти си избрал, а можеше да те прати в затънтено градче където нямаш един познат, съвсем не си бил длъжен да работиш, можеше въобще да не отидеш в града който ти се е паднал, или да напуснеш когато ти се прииска, кой те е лъгал. Имаше хора които бяха без работа с месеци защото избираха работно място, чакаха да се пенсионира някой от избраното място и бяха подучули че скоро ще се пеннсионира някой, надяваха се да кандидатстват.

9.   Реализацията е трудна по ред причини. Не бих могъл да ги степенувам по важност, може би в един или друг случай са еднакво важни.

Висшето образование не те подготвя за работа в реалния трудов пазар. В Много специалности изобилстват дисциплини с повърхостно или никакво значение за реалната практика.

Завършват прекалено много вишисти. Това пренасища пазара на труда, държи заплащането ниско и става трудно за един млад професионалист да започне и да се задържи достатъчно дълго в съответната професия, докато стане опитен кадър.

Много фирми наемат служители чрез препоръки от настоящи такива. По-важно е какви контакти имаш, а не толкова дали си завършил с отличен успех.

Трудно е да намериш фирма, в която да можеш да работиш спокойно и да се развиваш, а не накое шефче или стари кучета да ти правят номера и да ти пречат, защото не искат конкуренция. Също ако работиш в някоя фирмичка, тя едва ли ще има разнообразна работа, проекти или каквото е, за да може да видиш и научиш нещо повече. Повечето бизнеси печелят просто от извършена работа, а не толкова от някакво невероятно, невъзможно високо качество.

10.   Няма да ровиш по кофите и няма да умреш от глад, но ще работиш обикновена работа която не е по специалността ти. Например в завод или в някой магазин. Дори има хора с висше образование които не ги взимат и на ниско квалифицирана работа а предпочитат хора с по- ниско образование. Даже някои не вписват висшето си образование никъде, за да могат да си намерят някаква работа. Хубавите работи стават с връзки. Трябва да имаш хора за да работиш това което си учил, защото никой работодател няма да иска да те учи а ще иска опитни кадри.

11.   Работа като боклуджия със сигурност ще си намериш и бъди сигурен, че трудът ти ще е много по-полезен за обществото от копче в държавната администрация.

12.   Стани таксиджия в София, 5 бона чисти на месец минимум ги правиш, ако работиш всеки ден по 10, 12 часа и до към 8, 9 можеш да ги докараш..

13.   Само у нас е така е, миличък. На мен също ми се наложи да почна не това, за което съм учила. На сегашната работа пак не е точно това, за което учих, но вече чувствам как стресът ми идва в повече и се чудя дали да не се преориентирам. Моя бивша състудентка завърши икономика на търговията, ама след майчинството се преориентира и стана маникюристка, дали го е направила, за да превърне своето хоби в работа, дали за си бъде сама шеф и да има повече време за детето си не съм я питала.

14.   Защото т. нар. висше образование в България е една голяма пародия. Дистанционно завърших друго висше образование в чужбина и разликата е огромна, разбирам защо не признават дипломите ни. В България целта е да назубриш нещо и да го разкажеш, а в чужбина трябва да докажеш, че си го разбрал, прилагайки наученото. В другите държави бакалавърската степен е 3 г. и не можеш от счетоводител да станеш детски педагог и обратно, без да започнеш отново от бакалавър. В България са възможни всякакви магистратури, можеш да си записваш на килограм. Критериите са 0, за да ти вземат парите за таксите. Същевременно, и в бакалавърските, и в магистърските програми се учат някакви общи приказки, пълнежите са повече от съдържанието. Самият начин, по който се организират повечето курсове, също е потресаващ. Когато учих в България, пишехме лекции на ръка и това отнемаше по-голямата част от времето. Чувам, че на доста места продължава да е така. За сравнение, в западните университети получаваш всички материали, по който да се готвиш, купуваш си и съответните учебници, ако са необходими, и лекциите са дискусии, а не диктовка. Не е нужно да казвам, че са по-кратки, имаш лекции 3-4 пъти в седмицата по 1-2 часа, а останалото време прекарваш в самоподготовка, писане на задания, които се оценяват също всяка седмица. В общи линии, всичко е организирано, така че да прекарваш в учене по 35-40 часа на седмица, т. е. все едно си на работа. Авторът на темата дали е прекарвал по 40 часа на седмицата в активно учене и писане на разработки по специалността му? Искрено се съмнявам. Практиката в България е да се учи по 3-4 дни за всеки изпит в края на семестъра. Ако не си много умен, може и по седмица, и си готов. Взимаш си изпита с 5 или 6, и се мислиш за много велик, а после сълзи, че не си намираш работа. За сравнение, в чужбина "цедката" е доста по-голяма. За да завършиш, трябва да положиш много усилия, затова някои студенти презаписват по няколко пъти по време на следването си. След първи курс обикновено отпадат 40-50% от студентите, след това на всеки следващ етап отпадат още, докато накрая завършва една малка част от тези, които са записали дадена специалност. Ако в България беше така, вероятно за автора на темата би имало работа, но в момента той е зает да се конкурира с хора, които са на почти същото ниво с него. За да илюстрирам по-ясно: да кажем, че в твоята специалност годишно в цяла България завършват 5000 души. В държавната администрация и частните фирми се търсят около 400 души. Математиката ти показва, че се бориш с над 10 души за едно място. Като махнем местата с връзки и т. н., реално може би ще останат 50 работни места, които не са определени предварително за някого. От тях 25 ще са в София, 15 в другите големи градове на страната и 10 - разпределени в малките градчета. Затова сигурно имаме най-много маникюристки, завършили "Право" и "Финанси". Затова и трудно ще си намериш работа, авторе.