Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Когато напусках първата работа се разсърдиха и ме гледаха на кръв. Управителят ми мълчеше като слива. Превърнаха предизвестието ми в ад. Оттогава си имам едно наум за чалнати колеги, които си мислят че ще векувам и ще се пенсионирам при тях. В чужбина ако е нормално да смениш работата и да искаш развитие тук е нещо лошо. Наричат те "предател" и как ли не. Ще кажеш че си се венчал за работата и не трябва да търсиш нещо по-добро

7.   Не са егоисти хората, а се пазят от злобни колеги. Аз говоря само общи приказки с колегите си. Никога не споделям предварително за планове, за почивки, за каквото и да е, което знам, че ще предизвика злостните им коментари. Работя в женски колектив и ми е дошло до гуша от интриги, клюки и злоба. Ето защо, ако реша да напускам, и аз бих казала в последния момент и не бих споделила къде отивам да работя.

9.   Аз също не казвам като реша да напускам. Имам няколко основни причини да не го правя:
1) Не чувствам колегите си чак толкова близки, за да им споделям лични решения
2) Не искам постоянно някой да ме разпитва защо напускам, къде ще работя и т. н.
3) Случвало ми се е да си подам молбата и да получа контра оферта от настоящия си работодател по средата на предизвестието си.
4) Има шанс настоящи колеги да познават бъдещи и да им наговорят глупости за теб.

10.   Естествено, че ще кажа само на най-близките ми и на тези, които са над мен и трябва да вземат някакви решения и да предприемат действия. Ти ако си средностатистически колега, с когото сме на добро утро и лека вечер, тогава от къде на къде искаш специално отношение? През моята гледна точка ти си ми абсолютно никакъв и щом нямам близки контакти с теб, значи има някаква причина. Аз никога не бих искал някой да ме черпи като напуска или пък да ми досажда с лицемерни алабализми. Нито на мен ми пука че напуска, нито на него му пука за мен. Явно аз съм някакъв по-суров и студен, ама май и по-голямата част сме такива. В офиса сме около 70 човека, от които наистина близките ми приятели са 2, има още 3-4 по-близки и още 3-4, с които имаме някакви общи интереси, но нямаме задълбочени отношения. Останалите са ми абсолютно никакви, за мен колега означава непознат, който виждам всеки ден на работното ми място. За някои хора обаче колега явно е равно на приятел, не знам....

11.   А тупана ли искаш да ти бият?

Въобще не смятам, че е нужно да се оповестява на колегите - единствения, когото го интересува е шефът! Сега, ако си близък с някой от тях, може да споделиш, ама да се оповестява на всеослушание е повече от излишно!

12.   Аз съм близък с колегите си. Никога не съм крил, че тази работа ми е времнно решение. Може би аз съм извадил късмет с такива хора. Така, че може би зависи от конкретната ситуация.

13.   Искаи коректност, че във всички сфери на живота ако мълчат, не е окей, факт, трябва да има в правилника уведомление, че човек напуска работа за целия колектив да знае, така е честно към всички.

14.   В друга страна да правят каквото искат, не ме интересува. Тук не е чужбина и ще правя каквото намеря за добре съобразно нашите условия.
Когато напусках една работа казах на една колежка, на другия ден знаеха всички. Втори път не настъпвам същата мотика. Казвам на когото трябва, подавам си молбата където трябва и си тръгвам когато трябва. Толкова.

15.   Това за злобните колеги го разбирам. И аз затова не споделям много за плановете си.
Но ще ти кажа и една друга гледна точка. В моята работа е много натоварено. Един човек върши работа за двама, понякога за 3 човека. Постоянно се усещаше нужда от поне още 1служител Но такъв не се назначаваше, защото мястото се пазеше за свои хора.
Та се появи такъв човек. Млада жена, която беше решила, че трябва да си осигури майчинство на подходящо място. Та поработи няколко месеца, излезе 2 години в майчинство, върна се на работа, след няколко месеца отново излезе за още 2 години в майчинство и пак се върна. Така или иначе през цялото това време ние вършехме и нейната работа, защото, не назначи ха друг човек, а когато беше там важното и беше да яде, да се гримира, да пие кафе, да говори по телефона и да обяснява за супите и сополите на децата си. А и другите колежки и колеги също имат деца. За краткото време през което беше при нас слушахме само за това как тази работа е не благодарна, неподходяща за нея и нейното образование, лишена от възможност да се развива и ще трябва да напусне.

16.   14 ами това ми звучи много егоистично. Много по-човешко е да кажеш къде отиваш, поне на 1-2 най-близки хора, защото може и други колеги да те последват там. Това е вид помощ, защото ние служителите сме робите и трябва да си помагаме едни на други. В капитализма и не само има терор над служителя и ако и ние се спотайваме и спасяваме поединично кога ще има общество? ! Но българинът явно е мега егоист като американците. Взехме най-лошото от там, там продават и майките си.

17.   Защото такова ни е мисленето. Българският манталитет. Да не ни завидят, да не ни прецакат новата работа, да не ни я отмъкнат. Страх от завист.
Такива неща се разчуват и без казване. Редното е в последният им работен ден да си вземете довиждане и така. Все пак сте се гледали месеци, години и някакси не върви поне едно довиждане да няма. Това е проява на възпитание и елементарно уважение. Ако не сте се мразили, защо да не си кажете чао? Каквото било, било. Пожелаваш успех в живота, работата и така.
Ама все едно имаме като нация потребност да си тръгваме с гръм и трясък, или мълчешката, вместо по-меко.

18.   Трябва да се знае предварително кой ще замества даденият колега до назначаване на нов. Този заместник трябва да се обучи. Това куца доста в нашите фирми. Става ясно, че някой ще напуска седмица или 2-3 дни преди датата. Заместник няма, защото не се знае, или е било слух. Шеф и съответният колега си мълчат. И се почва една лотария кой ще замества и стрес да се учат нови неща. Пуска се един напълно неподготвен човек на друга позиция, да се учи в движение. Така лично аз ще намразя повече напусналия. Не е колегиално, нито честно. Едно е да знаеш и да си обучен поне малко, друго е да ти кажат, че след 2 дни ще правиш това. Затова съм За да се знае, за да е по-лесно на колектива. А и така напусналият не изглежда като гадняр.

19.   Че кой обича да му се бъркат в работата? Ще те гледат на кръв и ще ти вкарват филми.

20.   18 така е, при нас точно така става - изведнъж напусне някой тим лидер и сложат нов, който да се учи. По едно време реши, че не му се занимава за 100-200 лева по-висока заплата да е тим лидер и вземе та напусне, но изведнъж. И после сигурно в ръководството се чудят защо толкова тим лидери все напускат. Аз мисля, че като напускаш ако е на по-добро място и цениш колегите си не е лошо да им подшушнеш в коя фирма плащат по-добре. Така ако напуснат повече хора ще се замислят. А ние наистина в България се спасяваме поединично.

Автора

21.   Да оставиш колеги, към които уж си бил приятелски настроен да се мъчат за смешни пари без да им помогнеш да видят светлината в по-добре платена фирма е мега егоистично. Да не говорим колко по-добре е в новата фирма да се оградиш с познати колеги от преди.

22.   Ами хората не искат да им се бъркат в живота.
Аз бях преди мениджър човешки ресурси в голям холдинг. Служителите ме харесаха- защото съм добър и усмихнат човек, но фирмата тръгна на зле - много хора съкратихме. Собственикът 2 пъти ми намекна, че може да ме съкрати и мен.
И аз напуснах, много ми беше гадно, че напускам - много си обичах работата и колегите.
Не казах почти на никой - от една страна не исках да ме съжаляват, а от друга не исках и фирмата да злепоставям

23.   19 точно тези, които не обичат да им се бъркат в работата в нашата фирма постоянно слухтят и следят кой какво е напварил и т. н. Ровят се в чуждата работа буквално.

24.   17, 21 - Значи за да не съм егоист трябва като си намеря по-добра работа да взема половината фирма с мен? Ти така ли правиш? И как да стане като вакантното място е само едно?
Щом не им е добре на колегите да се размърдат и да си потърсят нова работа и те.

25.   21 от 17
Къде прочета това в мнението ми? Кой ти пише дда земаш всички, или някой? Кой ти пише да отстъпваш място?
Човешко е да си вземеш довиждане с хора, които си гледал всеки ден в продължение на месеци, години. Каквото било, било. Но на нацията ни липсва такт. Събират си парапатките и бегом през вратата. Няма чао, няма нищо. Тъжно е и грозно.

26.   Лично аз не бих казвал. Има кофти хора, които може само да ти се подиграят или да ти направят някой номер.

Във фирмата си има директори и шевове, чиито задължения включват те да организират прехода от един служител към друг, не аз. Реално аз нямам отговорност и материален интерес да го правя, освен ако не го поискат от мен.

Не с всички служители сме били приятели или поне в добри отношения. Има доста кофти хора, с които просто не искам да разговарям камо ли пък да им давам обяснения за плановете ми.

27.   Ами в крайна сметка реших да напусна работа и да търся нова. И аз няма да им кажа тогава защото не заслужават.

28.   И сте прави, че да се работи в България е токсично. Дори една американка беше забелязала това, а не е като в САЩ работната среда да не е токсична също.

Наистина е тъжно да не се сбогуваш, но реално сме само пионки в чужда игра.

29.   Българите в България не казват, по няколко причини. Защото ако отива на по хубаво място колегите завиждат, трупат лоша енергия върху него. Ако от сега нататък ще търси работа започват да му дават акъл, дали да остава какво да прави с живота си, говорят зад гърба му, превръщат предизвестието в ад и т. н.
В България каквото и да споделиш с колеги те се месят, раздават акъл, изкарват те глупак ако не правиш в личния си живот това което те са те "посъветвали". Ако споделиш семеен проблем, позволяват си да те съветват да се развеждаш или как според тях да задържиш партньора си, сякаш досега те са живели твоя живот и познават по добре партньора ти от теб.

30.   При мен е по-скоро така:

- Винаги си търся работа. ВИНАГИ!
- Намирам нова работа с по-добра оферта.
- Казвам на шефа, че след 30 дни ще започна нова работа. Той ме пита, дали искам да си тръгна още днес.
- Почти винаги казвам да, защото мога да си изкарам отпуската, колкото да е малко, а другата работа няма нищо против, да започна малко по-рано, за да стъпя в крачка по-бързо. Мениджеритата обичат, когато са разписали един график, а новото попълнние покрие изискванията по-рано.

И почти не остава време, да кажа на някого. Та то аз не знаех вчера, че как да кажа? А паритта се правят само за "добри приятели на шефа" или ако е някакво съкръщение, дошло от по-високо ниво, ама си правят планове, да ни взимат за друг проект в бъдеще. Аз на собственото си погребене няма да съм гост, така че и там не ходя!

31.   30 това с търсенето на работа непрекъснато е добра идея. Аз обаче си свикнах на сигурното и престанах да търся.

32.   Защото понякога у нас като научат и шефове и колеги масово гледат да те разубедят и саботират. Моята бивша шефка дори прибягна да ми прави мръсно накрая, за да се пречупя, но не и минаха номерата.

33.   До 31 - Ами просто работата е такава, че повишения на заплата почти никога не се дават, а вече се изучиха и по американски - кариера стълбица в компанията няма. Могат да съдят "не лоялни служители", ама обратното го няма.

34.   Хората крият всичко, защото са се напатили. Българите като цяло сме смотан народ и изключително продажен. Има и свестни хора, но са малцинство. Доскоро и аз си задавах подобни въпроси от рода на "защо всеки се крие", "защо всички говорят с недомлъвки за важните неща" и т. н. Родителите ми още от малък винаги са ми повтаряли да внимавам какво говоря пред хората и да държа успехите си в тайна. Тогава и кажи-речи буквално до преди 4-5 години не осъзнавах какво ми казват и не взимах думите им под особено внимание. Смятах, че това е било през комунизма, но сега вече времената отдавна са други. Оказа се обаче, че времената изобщо не са други и родителите ми са много прави. За тия няколко години се нагледах на мръсотии в професионален аспект, в личен план и то от уж най-добрите ми "приятели" и т. н. Затова и аз вече почти не споделям нищо по-важно с почти никого.

35.   Някои дори се обиждали хахаахах. Все едно си длъжен на някого с нещо. На работа единственото важно нещо са парите. И всичко е професионално.

Много ясно, че крих до последно. Защото имаше колега, който беше прикрит човек на шефа и при поява на нова обява в града, в същата сфера като наша, се обаждаше да разпитва какви са условията и да снася и да манипулира колегите, че е звънял там и условията били гадни, заплатата била ниска. За да се поддържа статуквото в настояща фирма и да дават вечно ниски заплати. Който не е вникнал в нещата си няма на идея какви мръстоии се правят зад гърба на служителите само и само да не им се вдигнат заплатите и да се държат във фирмата на едно ниво, а да им се дава повече и повече работа.

Отделно е толкова голямо лицемерие навсякъде. Като никой не ме харесваше защо да се занимавам да предупреждавам, че и отчет да давам. Сигурно проблема си е в мен, но какво можеш да направиш ако не те харесват? Държах се добре и пак бях кривия. Шефа се сети да си поговорим и ми каза да се откажа от предизвестието чак след 3 години без никакво увеличение или бонус. При тия обстоятелства на кого трябва да дължа обяснение? Да са живи и здрави!

Личен избор е дали ще кажете или не. Но ако не се чувствате добре сред колегите си, ако ви е неприятно само от присъствието им, значи наистина ви говорят зад гърба и наистина са кофти хора към вас. И не трябва да казвате нищо на никого. Дори трябва да накарате шефа и той да си мълчи, за да не стават интриги.

36.   Всички сте прави! След една екскурзия в чужбина за която казах на работа вече и за екскурзии не им казвам. Не е нужно да знаят какво правя в свободното си време. Каквото имаше да се провали на тази екскурзия се провали, със сигурност някой колега наум ми е завидял и кълнял.

Явно това с казването вървеше там, но е друга култура и по-малък град. В София всеки гледа да те потопи или държи на дъното.

37.   Защото бг работодателите са свине и могат да ти подлеят вода за новата работа.