 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от На работното място |
Всеки има призвание
преди: 10 години, 4 месеца, прочетена 2513 пъти
Здравейте!
Обръщам се към всички вас, които смятате, че сте намерили своето призвание и се чувствате щастливи от работата си. Моля ви да разкажете как се случи магията при вас. Какво ви привлече към точно това занимание и как сте били сигурни, че точно това сте искали като сте се захванали с него.
Работата на човек заема по голямата част от живота му и аз искам да открия тази, която ще ме кара да се чувствам удовлетворена.
Надявам се вие да ме вдъхновите и вашите истории да ми послужат за пример как да намеря своето място в света на работещите.
В момента завършвам доста хубаво образование и ще поработя по специалността известно време, но повече от всичко искам да намеря работа, която ми носи смисъл, която да искам да работя повече от всичко и да ми бъде център.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: 58253fc5fa |
|
1. Млади хора лошото на призванието е че не винаги то в момента ви носи пари, като заплата, а се налага да ядете.
Например на никой ветеринар не му е нито детска мечта, нито се чувства удовлетворен, да бърка в кравешки задници и да прави чекии на бикове, но го прави по задължение. Колкото и да обича животните това е неприятната част от работата му.
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: 85c2c42519 |
|
2. При мен се случи случайно. Учила съм нещо съвсем различно, обаче останах без работа и си намерих тази работа с помощта на жените от Бюрото по труда. В началото бях леко скептична, мислих си, че това е само временно, колкото да не стоя без пари, ама се оказа, че работата е приятна и вече я работя 3 години и съм доволна. Да, не е нещо супер престижно, обаче открих, че ми доставя удоволствие да работя с хора. Така, че никога не знаеш как ще те завърти живота. Учих едно, правих си планове, ама после дойде кризата и всичко се промени. Пък може и да е за добро, защото поне открих какъв тип работа ми харесва.
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: ae15e35d99 |
|
3. Аз се вдъхнових от филмите за Уолстрийт. Като тийнейджър изпитвах респект към онези чичковци в скъпи костюми, които следят цени на акции, валути, суровини и тем подобни. Следят новини, говорят от 2 телефона едновременно, гледат монитори, следят графики. Възхищавах се на уменията им да правят много пари и да стават милионери още на 25. Емоцията, тръпката от ежесекундното движение на цените е невероятен адреналин. Да знаеш, че всяка една секунда може да ти донесе състояние или да прати на дъното. Това ме вдъхнови да стана финансист. Докато бях в университета дойдоха едни дилъри в скъпи костюми и лъскави коли от Бенч марк да демонстрират на живо. Единият с 2 цъкания на мишката купи 1 млн долара и 250 барела петрол на живо пред цялата аудитория. Тогава си казах "уау, и аз искам да го правя това". После започнах да търгувам за своя сметка. Сега си спомням първата ми сделка, когато купих 25 000 евро/долар при марджин 1:100. Усещането беше все едно скачаш с парашут, сърцето ми щеше да изкочи, докато следях как всяка секунда се сменят цифрите и графиките. Първата ми сделка ми донесе 700 лв печалба за 3 дни. Като цяло съм печелил много и много съм губил, но от години се развивам, за да намаля хазартния елемент и да направя печалбите по-стабилни. Страстта е голяма. Иначе работя за една от най-големите компании в страната, а това го правя повече като хоби. Надявам се скоро да стабилизирам печалбите и да го превърна в основна работа. Защото в момента риска е голям и не мога да разчитам само на това. Иначе ако успея, това ще е много добре, защото мога да си го работя от компютъра от всяка точка на света и така ще имам възможност да осъществя другата си мечта - да пътувам постоянно. Но трябва да се внимава, защото има и много, които са се самоубили заради големи загуби.
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: 0bc5e5fe3f |
|
4. Мдааа, всеки си има призвание. Но понякога животът така те завърта на 180 градуса, че призванието ти заминава на кино, колкото и да желаеш да работиш това, което ти е на сърце. Преди много години, когато бях ученик много ми вървеше литературата. Без да чета, без да зубря, развивах теми за не по-малко от 6. Ето, казах си, това ще е. Записвам българска филология. ОК. Явих се на изпит, изкарах много добра оценка, започнах да уча редовно. Макар да не бях от най-ученолюбивите студенти (купоните ме влечаха много повече), някак си изкласих, при това с доста приличен успех. Завърших. Започнах да се оглеждам за подходяща работа, но все не намирах, въпреки, че съм в София.
Паралелно с това винаги са ме влечали технологиите и се занимавам от малък с компютри, които, смея да твърдя съм овладял на доста високо ниво, както и в софт, така и в хард частта. Но, за да започне човек работа в тази сфера се изискват сертификати, дипломи и т. н.
След година и половина лутане, съвсем случайно започнах работа в кухнята на един много квалитетен и реномиран столичен ресторант. Срамна работа няма, пари трябват. Та се принудих да започна от най-ниското стъпало. Стана ми интересна работата в кухнята, помагах на готвачите, попивах всичко. Реших, че това ми е призванието - ресторантьорство. Изкарах 36-седмичен курс към МОН за ресторантьор и се дипломирах. Работих 3 години в сферата, все в 3-5 звездни заведения, отначало като супервайзър, след това като мениджър. Изкарвах доста добри пари - по това време - 4 пъти средната месечна заплата за България. Но тази работа изисква много жертви и в крайна сметка жертвата се оказваш ти - никакво лично време, много напрежение, никакъв личен живот. Е, писна ми.
Съвсем случайно ми предложиха работа в държавната администрация, която, естествено беше в пъти по-ниско платена от тази в ресторантьорския бранш, но пък всичко беше строго регламентирано. Приех без да се замислям. Започна да ми харесва. Работих 2 години, отпускът - отпуск, болничните - болнични, бонусите - бонуси, работното време - 9:00 - 17:30. Събота - събота, неделя - неделя. Е, време за личен живот - бол. Но, както е казано, всеки човек гледа да се развива. С моето висше нямаше да стигна до никъде в администрацията, където работех. Реших да запиша магистратура в съвсем друга сфера, която щеше да ми отвори много врати. Записах, изкарах.
И в момента работя в администрацията (съвсем друга, от тази, в която започнах), по специалността с. След толкова години, вече съм доказан и уважаван от колеги и ръководители, заплатата ми е сравнително висока на фона на средната за страната, време за семейството си имам, колкото щеш. Ползвам всички предимства на държавния служител, радвам се на работата си, която е високо ценена от всички около мен.
Та, изводът от това, което сътворих по-горе, какъв е? Ами, поне при мен, трябваше да направя 2 неуспешни опита за реализация, след което намерих призванието си. Пожелавам ти да го намериш от първия път, но, ако не успееш, не унивай, може да стане от втория. Човек винаги трябва да гледа напред и да знае, че му предстои нещо хубаво и позитивно.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
