Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

7.   От авторката до номер 3: Готова съм да Ви дам адреса си и да дойдете да поживеете няколко дни в тази измислица. Радвайте се,че имате щастливо семейство! Не всички имаме този късмет...

Модератор: Не публикуваме лични данни.

10.   Подай документи за развод авторке.

Виж номер5, такива дето сте все супер нервните и намусените като теб и мъжа на авторката е редно да си живеете сами. Никой не е длъжен и не трябва да търпи скапаните ви характери.

11.   от номер 3

Ами семейството, момиченце, се гради цял живот, да, имам щастливо семейство, но това не значи, че винаги всичко е вървяло по мед и масло. За 25 години брак, какво ли не ни е минало през главата, нямам намерение да досаждам на аудиторията с историята на живота си, но този брак аз и мъжът ми сме си го отглеждали, обгрижвали и сме държали на него и един на друг, а не при първата семейна криза да вдигнем ръце, да си врътнем г**а и да хукнем към съда. То семейството е като къщата- първо планираш, строиш, после все нещо ремонтираш, пристягаш, обновяваш, поддържаш, а не като се счупи една керемида, или ти увисне някой олук, да събаряш къщата, което ти правиш, т. е. пишеш, че правиш с "добронамереното" си предложение за развод.

Сега по повод достоверността на историята- една майка винаги заявява пола на детето си, когато говори за него, а не повтаря до откат: "бебчето", "бебчето", "бебчето". "... детенцето ми усеща постоянната ми тъга и също се натъжава и плаче... " Е, това вече е несериозно, да не кажа друга дума. Вярно е, че децата интуитивно усещат емоциите на родителите, но ти изкара едно четиримесечно бебе свръхсензитивно. И някак много бързо и с голямо желание, с нетърпение даже, се решаваш на развод, а твърдиш, че обичаш мъжа си, ако историята е действителна и наистина си майка, в теб би надделял инстинктът за самосъхранение, респективно и майчиният, и в съгласие с тях да се придържаш към сигурността и стабилността на брака и дома, а не, втурвайки се към неизвестността, да излагаш себе си и детето на евентуални опасности и различни дефицити и рискове, условно казано, разбира се. Благодаря за вниманието.

12.   От авторката до номер 11-повярвайте, опитвала съм по много начини да закърпя брака си! Но само аз! Исках да опиша накратко историята си, но явно ще трябва да дам още подробности-специално за Вас. А те са, че съпругът ми, освен всичко останало има проблем с алкохола, случвало се е да ми посяга няколко пъти, изнервявал ми е дълго време с бившата си... Още ли мислите, че се "втурвам" да се развеждам заради "дребни" проблеми? А относно достоверността (наистина ми стана забавно, че не ми вярвате)-нали не мислите, че ще напиша тук името на дъщеря си? ... А пък и вкъщи й казвам така-бебче, патенце, слънчице-едва ли на 4 месеца ще си разбере името-така че не виждам кое Ви е толкова странно... И още нещо-ако историята ми не беше истинска, със сигурност нямаше да се интересувам от коментарите, нито щях да се занимавам да пиша такива. ;) Лека вечер!

13.   Обяснението е банално-просто си му омръзнала. Вече те има за завоювана територия, не му се хаби енергия за комплименти и внимание към теб. Не вярвам на клишето, че седмата година е най-рисковата в брака. Според мен третата и четвъртата са най-опасни. На мен мъжът ми ми изневери на четвъртата година от брака ни. А то така започва- с липса на внимание, с безразличие. Поне аз така мисля.

14.   Вижте какво хора, наистина има хора, които още като бебета са усещали и разбирали какво става около тях. Аз бях от тези бебета. Първите ми спомени са от 6-тия ми месец, колкото и да се струва невероятно на такива като номер11 примерно. И то точно за негативни неща, които са ставали у нас тогава. И как знам, че съм била на 6 месеца ли - просто като сме говорили с майка ми за минали неща и почнах да ѝ разказвам какво си спомням и тя сама възкликна: "Лелее, как помниш тази неща, та ти тогава беше на 6 месеца само. "
Така че е хубаво майките да поставят като приоритет психическото спокойствие на децата си, та дори и да се все още няколко месечни бебета.


"евентуални опасности и различни дефицити и рискове"
-евентуални опасности (? ) - ами за всеки и навсякъде има евентуални опсности
-различни дефиците - е какво сега се опитваш да намекнеш 11, че като не са вече семейство, и бащата няма да се грижи финансово са детето СИ ли? Ами ако наистина постъпи така, то ще е ясно, че това ще е проява на мега плосък дебилизъм от негова страна или още казано will be so cheap attitude from his side, чрез който нали да накаже майката, че го е оставила. Ама ако е баща на място няма да допусне детето му - неговата плът и кръв да бъде подлагано на "различни дефицити", независимо в какви отношения е с жена си/майка му.

Като цяло, главното нещо, което лъха от коментара ти н11, е солидарност към мъжа на авторката. Разбира се майсторкси замаскирана чрез дефиниция за семейство.

15.   до номер 11 и номер 3
Госпожо, много си права, че историята на авторката е измислица. Тя много добре знае, че в този сайт лични данни не се публликуват, та затова е "готова" да си даде адреса на някой от нас да поживее няколко дена в тях за да се увери в истинността на историята. Виждате ли колко гостоприемна е авторката. А това за детенцето направо изби рибата. Разбира се, че мъжа и ще каже, че това са глупости. 4 месечно детенце в по-голямата част от времето спи, а тя го изкара толкова чувствително, че щом си отвори очите и веднага вижда тъгата на майка си и то започва да плаче. Тук доста хора пишат измислени истории и модераторите нямат нищо против да ги публикуват.
Номер 11 и номер 3, ти имаш интуиция да усетиш коя история е истинска и коя е измислица, но почти всички коментиращи мислят, че историите са действителни. Колко жалко е това.

16.   Модератори, изпратих ви тема за "Теорията на големия взрив", защо не я публикувахте! Недоумявам каква е причината!

17.   3/11

Благодаря на авторката за подробностите, специално за мен, трогната съм. Само че въпросните "подробности"- проблем с алкохола, склонност към домашно насилие и системни изневери щяха да бъдат гръбнакът на историята, а не уточняващи детайли, предоставени на един коментиращ, дръзнал да се усъмни в истинността на историята. Освен това, моля четете внимателно, никъде не съм Ви диктувала как да се обръщате към въображаемата си дъщеря, думите ми бяха: "една майка винаги заявява пола на детето си, когато говори ЗА него". И разбира се, че коментарите ще Ви интересуват, скъпа, нали по тях ще разберете, доколко сте успяла в опита си да подхлъзнете потребителите. Може да сте доволна, освен мен и още един скептик, всички други сляпо Ви вярват.

А девойката под номер 14, няма какво да я коментирам, бих ѝ препоръчала само, да дава съвети на тема деца и семейство, когато тя самата създаде такива, на този етап няма нужния ресурс и опит да се занимава с материя, непозната за нея, независимо от феноменалната памет, с която е надарена, за която искрено и благородно ѝ завиждам, макар че и моята не е за изхвърляне, но с нейната не може да се мери. Благодаря за вниманието.

18.   От авторката до номер 17: Нямам намерение да споря повече с Вас .НАИСТИНА имам по-сериозни проблеми от това да се тревожа вярвате ли ми или не.Споделих тук проблемите си с надеждата да получа ОБЕКТИВНО МНЕНИЕ,но явно това не се получава. Макар,че донякъде ми помагате-щом историята ми Ви се струва измислена,то значи представям си как изглеждам в очите на тези,които са запознати и знаят,че проблемът ЗА СЪЖАЛЕНИЕ е реален. Така или иначе,ще Ви помоля да спрем с дискусията,не виждам никакъв смисъл от нея,освен да се натоварвам допълнително.Знам,че българите сме злобни хора,но поне аз гледам да не преча,когато не мога да помогна!

19.   КАто не ви харесва, не я коментирайте тогава, не я четете и толкова! Какъв ви е проблема на вас? Това, че е казала, че ще ви даде адреса си, не долавяте ли ирония? Май само аз разбирам от лирика, иронии... Много сте нетактични вие. Като мислите, че е измислица, продължавайте към следващите теми, а който мисли, че не е измислица, да ѝ даде съвет и толкова.
МОДЕРАТОРИТЕ НЕ СА ЯСНОВИДЦИ( предполагам).

20.   Абе хора, децата и още като бебета-попиват чувствата на майката. Ако тя е щастлива-и те са щастливи. Ако е нещастна-и те са нещастни. Права е авторката, че детето попива емоциите й. Затова деца на нещастни майки и те са нещастни. Авторке, ако мъжът ти не иска да излиза с теб и детето не го карай. Има мъже, на които им е трудно да са бащи, в смисъл да се интересуват от бебета, да си играят с тях, да ги гледат. Даже се смата, че това е 'женска' работа. Остави го какъвто си е. Това, което е кофти в историята ти е, че те е удрял и изневерявал. И затова започни работа възможно най-скоро, за да си самостоятелна финансово и ако трябва се раздели с него. Не ти трябва непочтен мъж и насилник.

21.   Ще бъде много незряло ако тръгнеш да се развеждаш сега защото мъжа ти вече не ти казвал колко те обича, не те прегръщал и не правил комплименти... т. е. гъдела от времето на гаджелъка го няма. Много малко мъже са романтични по принцип и времето за сваляне на звезди е отминало. 3год брак-точно време за първата криза.... Ударила си се в първата греда, първата трудност и айде искаш да напуснеш семейната лодка. Трудностите закаляват и изграждат семейството, а това за което говориш го има почти навсякъде... Дай си време и шанс... не взимай точно сега подобни решения. Ти си родила наскоро-уморена, изчерпана, изнервена и недоспала социален живот, затворена си в къщи и всичко ти се върти около детето. Той с един единствен почивен ден, уморен и отекчен... влиза в къщи пита какво има за ядене и сеща за теб като жена, когато му дойде музата. Нищо ново под слънцето-много мъже са такива. Тук трябва да се подходи търпеливо и разумно.
Оставете детето на някоя баба и отидете някъде само двамата за 2-3 дни. Починете си от досадното ежедневие. Обърнете си внимание и си върнете тръпката....
Освен това не чакай само той да се сети и ти го провокирай също.... покажи му отношение.
Развода е супер крайна мярка, при която са взети, приложени и изчерпани всички възможности и няма накъде вече.... А твоя случай въобще не е такъв. Поговорете си...
И да -има голям смисъл, да се изчака да мине време...

23.   От авторката до номер 21: Много благодаря за съвета и мъдрите думи!

24.   Реших да се включа и аз в дискусията.
Първо нека поговоря малко за себе си. Мъж съм на 25 години. С приятелката ми сме заедно вече 8 години, живеем заедно от 5, а преди 10 месеца се родиха нашите две прекрасни близначета-принцеси! По професия съм програмист. Нямам дипломи нито от университет, нито от курсове някакви. Научих се изцяло сам на занаята, като всичко започна още в трети клас в учище, в едно извънкласно занимание, благодарение на един учител, който успя да запали мен и още 2 момчета от класа ни по писането на код. На 17 изкарах и първите си пари. Тогава станахме и гаджета с моята любима, в която се влюбих още първия учебен ден на 8 клас, когато я видях за първи път. Тогава беше годината, в която започна моето безкрайно щастие.
След толкова години аз не съм престанал да възприемам моето момиче така както, когато я видях за първи път. За мен няма по-красива, по-умна и по-добра от Нея! И от както се сдобихме с нашите момиченца няма ден, в който да мога да им се наситя! Не знам, може би защото винаги съм си мечтал още от съвсем малък да бъда татко иии просто всеки миг прекаран с тях за мен е неописуемо щастие!
Та като сравнявам моята връзка с тази на авторката, определно мога да направя извод, че мъжът ѝ не я обича. Поне не и както аз обичам моята жена и нашите малки принцеси.

25.   При изневяра, алкохол, безразличие, се мисли за развод. Само алкохолът е достатъчна причина. Да, знам че много хора се опитват да преглътнат такава мизерия от самозаблуда и липса на изход. Или овчедушие. Но изход се намира. Ако сега не се намира, след още едно дете и задълбочаване на конфликтите, става още по-зле. Още по-отровени отношения, озлобяване, още по-големи огорчения.
И, да, по принцип, човек не трябва да се отказва при първата трудност, но поне малко желание за промяна да има. Първите години с бебета са най-стресиращи за двойката, но всеки партньор трябва да има отношение към половинката, дома, финасите, а не да си прави каквото иска.

28.   До н. 18 авторката.
Е, авторке как разбра : "че българите сме злобни хора... " От това, че двама коментиращи се съмняват в достоверността на историята ти ли! Щом двама не вярващи ти вдигат нервите значи и ти си злобна. Не прехвърляй твоите недостатъци в характера ти на българите. Това звучи много себелюбиво. Аз пък ще обвиня всички, които са повярвали на историята ти, че са наивни като деца. Не могат да различат истината от измислицата. Виж н. 3 и н. 11 как добре е анализирала изложението на мисълта ти. Тя е майка и има майчина интуиция и добре е вникнала в измислиците ти. Не си мисли, че можеш да будалкаш всички.

29.   номер 28, ако някой реално счита, че една история е измислена, то не се занимава да тегли локуми и да философства (като твоята любима 3/11), а просто пише 'Измислена история' и повече на се занимава - аз лично правя така.
А и така като гледам, авторката не се е занимавала да пише от 5 дена, ама ти явно ѝ следиш темата въпреки, че я считаш за измислена..

30.   От авторката до номер 29:Благодаря! Аз вече се отказах, дори съжалявам, че пуснах темата-само се натоварих повече с безмислени спорове, вместо да получа мнение или съвет.

31.   Пред време в сайта почти под всяка история се намираше по някой пишман разбирач да се изкаже, че е измислена. Модераторите взеха мерки и прекратиха това, същото трябваше да направят и сега с ком. 3, 11 и подобните останали. Жената си излива болката и търси съвет, а вместо съчувствие и помощ се намира някой като 3, 11 и останалите да и осерат темата с глупостите си.
По темата - нито 3-та година, нито седмата е най-критична за един брак, а първите месеци след раждане на детето. Шока от промяната, безсънните нощи и грижите по детето доста изострят отношенията между двамата и именно тогава си проличава дали са един за друг.
Авторката - трябваше да започнеш с това, че е имало изневери, бой и алкохол. Както описваш нещата този брак го отписвай. Мъжът ти нито те цени, нито те обича, нито си му интересна. Предвид нещата, които посочи в последния коментар не е трябвало да оставаш с него. Там е грешката ти. Дали си има друга- може и да няма в момента, но в бъдеще със сигурност. Иначе няма да те остави, но с него няма да получиш това което имаш нужда- обич, топлина и разбирателство. Опитай се да поговорите за тези неща, но не вярвам да се промени. Варианта е да търпиш всичко това в името на семейството и детето или раздяла.
Само за сведение - мъж съм, също работя по 6 дни, моята жена също ми стърже на главата и се караме, обаче никога не се държа така. Винаги се старая да и обръщам внимание и да се занимавам с децата. С приятели излизам доста рядко именно по тази причина. Ти си решаваш дали има смисъл предвид фактите.

32.   До н. 29 от н. 28
Следя за да видя дали други коментатори ще прогледнат и да разберат, че историята е измислица. На авторката трябва да и се каже, (както н. 3 и н. 11) защо историята ѝ е абсолютна измислица. Да, моята любимка е зряла и умна жена-майка и много точно е разбрала защо историята е измислица. Ти пък вярвай на всяка история публикувана, което значи, че си много наивен/наивна. А авторката не пише от 5 дена, защото тя иска всички коментари да са положителни.
Впрочем на каква възраст си ти? Ти вярваш ли на н. 14 че от шест месечна възраст тя помни неща говорени пред нея. Ти може да вярваш на всичко написано, но аз НЕ.

33.   На жената й е трудно и споделя, а вие вместо да й помогнете й се подигравате, твърдейки, че историята не е реална. Ами не коментирайте тогава. Защо още пишете? И друго-човек не знае какво ще му дойде до главата, така че съмняващите се не се знае на вас какво ще ви дойде до главата. А то сигурно щ'е дойде.

34.   Такива "порядъчни" подлизурковци като № 32 модераторите трябва да трият, защото ако сайтът се напълни с измислици, ще изгуби аудитория. И аз не хващам вяра на историята.
Ако е вярна авторкатапредставя нещата тенденциозно, т.е. иска да й вземем страната и да кажем "аууу, колко ти е тежко", за да се нахъса за нови скандали на съпруга си. Ако пък е измислена тя цели да хули мъжете и да предизвиква нови безкрайни безмислени и вредни полемики "жени-мъже".
Аз съм жена, но смело мога да заявя, че авторката не ми харесва.

35.   Н. 34, нещо си сбъркала с коментара ми Н. 32. Мои са коментарите Н. 15 и Н. 28. Прочети ми предните два коментара 15 и 28 и отново прочети н. 32 и виж дали съм подлизурко. От първите ми два коментара ще видиш, че аз също не вярвам на историята. Да, историята е измислена и правилно си преценила, че авторката цели да хули мъжете и да предизвика нови безкрайни безмислици и вредни полемики "мъже-жени". И това тя го прави много често, тя е специалист на подобни вредни полемики "мъже-жени". Пак те моля, прочети много внимателно ком. н. 32 и виж какво съм искал да кажа. И на мен авторката не ми харесва. Много лъже.

36.   Номер29 е много права. Номер34 - самия той влиза в полемика! А и си лъха на мъж отвсякъде...

37.   Всъщност и аз помня неща, отпреди да мога да ходя или говоря.

38.   34 дa те поправя - имаш предвид 31, т. е. мен. Добре хайде, изтъкни доводите си, че историята е измислена. Не виждам никъде несъответствия, тези неща съм ги слушал и от моята жена до втръсване - давай, кажи ни защо според теб е измислена. Довода, че бебето на 4 мес. възраст не усеща нищо едва ли не, говори единствено, че написалият го си няма хал хабер от гледането на деца (в този ред на мисли може доста да се поспори дали ком. 3, 11 и там останалите са писани от такъв човек, за какъвто се представя). Когато майката е разстроена, изнервена или просто неспокойна бебето също е такова - неспокойно и изнервено. Все пак повечето тук сме родители и ги знаем тези неща от опит. За разни конспиратори, уфолози и всякакви други параноици си има специализирани форуми където може да се изявяват свободно без проблеми. Тук не трябваше да осирате темата на авторката с глупостите си. Дори да е измислена темата е написана така, че няма как да се разбере, е освен ако не са намесени някакви свръхестествени способности, шесто чувство или друго...

39.   32- като за тебе всичко е измислица, тогава не влизай тук или обичаш да дразниш? Такива като тебе бол.

40.   До н. 38
"Дори и да е измислена темата е написана така, че няма как да се разбере".
За теб може да няма как да се разбере, но за някой като мен и н. 3 и н. 11 е повече от очевадно. А какво ще кажеш ако авторката я познавам от друг сайт. Знам какви истории пише, знам на какво е способна, а ти продължавай да вярваш на всичко написано, както децата на 6, 7 годишна възраст. Уж си семеен, а доста неща не разбираш. Да ти кажа една голяма тайна: Имам ШЕСТО чувство.

41.   Ясно, всичко разбрах. Значи като доводи ми изтъкваш шестото ти чувство и това как си познал авторката от един анонимен сайт в друг, нищо че подобни теми има поне 20 в сайта само за последните 1-2 месеца и проблема е често срещан. И така заради 6-тото ти чувство трябва да наплюем авторката и да и затрием темата направо, но сме наивници понеже не вярваме пак на твоето невероятно 6-то чувство.
Повече не ми се занимава с вас - осрахте цялата тема заради "Звездите ми го говорят" на единия и меко казано напълно несъстоятелните доводи на ком. 3/11 (а по твърдо казано коментиращия си е чист трол). Не че нещо, но си има достатъчно сайтове, където потребителите могат да си обсъждат на кой какво му го говорят звездите. А специално за н. 40 не вярвам да е на повече от 20 год (пак ШЕСТО чувство).

42.   41- дай да им поискаме данни за връзка, че да ни гледат на нещо. Чудно ми е какво ли им говорят звездите за мен или пък имат ли шесто чувство, дали ми се пръцка или не?
Аз вече по- рано написах, щом не вярват на историята, дразни ги, просто да не пишат, да не влизат тук и това е. Във фейсбука могат да си дрънкат, колкото си искат, тук се опитваме да помогнем със съвети!!!

43.   До н. 41 Казваш, че в сайта има поне 20 подобни теми, само за последните 1-2 месеца. А защо не допуснеш, че повечето от тези теми са на същата авторка. Ти можеш ли да вникнеш в стила на писане на даден човек от когото си чел доста неща. Да, имам шесто чувство, но то е в главата, а не в звездите. Прочети още един път коментара ми н. 40 и виж какво съм казал. Познавам авторката от 4 години от друг сайт, където няма анонимност. Ако ти не можеш да различиш измислицата от лъжата, много жалко за теб. И на кого с какво помагаш на една измислица! Много жалко. Ако не можеш да разбереш от коментара на н. 3 и н. 11 колко логично жената е разнищила историята на авторката тогава още един път ще ти кажа много жалко за теб. И аз не мисля, че ти си повече от 16 г. по дъбочина на мисълта ти.
Н. 42 заедно с н. 41 продължавайте да се забавлявате с детски приказки.

44.   Мисля, че зададох съвсем точен въпрос да изкажете ясни доводи за това дали историята е измислена. Вместо това ми се изтъкват неща като шесто чувство, как тази авторка си измисля половината теми в сайта, сочат ми се доводите на 3/11 - как една майка никога не нарича бебето си "бебче" "мъниче" и подобни, как бебето нищо не усеща на тази възраст и така. Разбрахме също колко жалко е за мен, че не вярвам на всичко това, разбрах също, че съм на 16...
С всичко това демонстрираш единствено пълно безсилие да защитиш тезата си. Когато искаш да убедиш непознати хора в правотата си е нужно да се напънеш да изровиш някакви обективни и смислени доводи или доказателства в подкрепа на това. В противен случай ставаш за смях изтъквайки само шесто чувство, вътрешен глас (или външен такъв !!) или някакви други специални способности. Това важи особено много когато обвиняваш някого в лъжа. Защото ако не си прав (колкото и невероятно да звучи за теб) последствията са най-малкото неприятни за всички, най-вече за теб самия. Нямаш никакъв опит в тази област (нито ти, нито 3/11 сте родители или семейни) и затова просто спри да пишеш. Така само се оплиташ все повече в собственото си безсилие.

45.   Напълно подкрепям номер 43. Следя изявите на авторката от 5 години. Преди ме дразнеха, а сега само ме разсмиват. Номер 31, не е нужно да имаш шесто чувство, а само да четеш внимателно и аналитично, за да разбереш, че много от публикуваните истории се пускат " на конвейр" от един и същи човек. А това, което си написал за модераторите намирисва на цензура. Правило номер едно - "Бъди полезен на другите с коментара си! ", на ДРУГИТЕ, а не само на автора.

47.   Н. 44 ако има някакъв начин да ти имам е-мейл адреза ще ти дам явни доказателства, но тук не мога да го направя защото няма да ми публикуват коментара. Но дори и да е възможно да ти дам доказателствата тук ти едва ли пак ще проумееш истината. Ти си просто наивен като децата. А защо казваш, че н. 3 и н. 11 не е семейна. Прочети й пак тези коментари и виж какво казва жената-има 2 деца и е женена 25 години. Или това ти не го вярваш, но приемаш за истина една измислена история в която има едно голямо противоречие. Н. 17 също е на н. 3 и н. 11. Виж Н. 17 как разнищва противоречието в историята и в коментарите на авторката. Също виж Н. 17 какво казва за н. 14. -знае, че не е женена и че няма деца. Аз също познавам н. 14 от друг сайт и знам че не е женена и че няма деца. А това, че казах че си на 16 г. го казах саркастично защото и ти ме направи на много млад. А за теб дали си на 16 или на 61 няма никакво значение, ти просто не можеш да различаваш истината от измислицата.
Н. 45 благодаря ти за трезвото и аналитично мислене, но за съжаление на някои хора това им липсва. Ние знаем къде се появяваше авторката и какво е писала. Също така и н. 14.

48.   Явно в този сайт всички се познавате. Не ти трябва е-мейл - пиши тук пред всички потребители каквото знаеш. Дай линкове към теми от сподели на същата предполагаема авторка. Казвате, че я познавате - тогава запознайте ни и нас другите коментиращи. Изкарайте нейни теми от преди 4-5 години - все нещо ще изровите. Напиши от къде другаде я познаваш без да посочваш конкретни имена - това е позволено по правилата на сайта. Ако ми посочиш доказателства за всичко написано ще ти повярвам.
А за н3/11/17 написах няколко пъти защо смятам че лъже, ще го напиша пак. Признавам, че не бях чел коментар 17 - в него има някаква логика, но ще стигнем и до там.
Така - първо за това какво усеща бебето на тази възраст писах няколко пъти и няма да го пиша отново.
Второ - никоя майка не говори за детето си без да споменава полът му. Това не е вярно - когато разбереш, че ще ставаш родител това преобръща целия ти свят, изключително емоционален момент независимо дали се радваш или не. В този момент ти не знаеш полът на бебето - това се разбира 2-3 месеца преди раждането или при самото раждане. До тогава ти мислиш за него, говориш за него, всичко се върти около него, но незнаеш полът му. Когато детето се роди е нормално да продължиш в първите месеци, не всеки път, но да се случва да казваш бебето, детенцето и така без да споменаваш полът му. Все пак през първите тия месеци няма голяма разлика на външен вид между момченцата и момиченцата - това става към около 5-тия тия месец когато бебето почва да се си гука, да се усмихва и да се върти, да лази и така нататък. Естествено трябва да си родител за да ги знаеш тези неща. За посоченото несъответствието в коментар 17 - има известна логика признавам, но ако авторката все пак иска да получи някакви положителни коментари и съвети различни от "разкарай го" е напълно нормално да пропусне боя, алкохола и изневерите, както и споменава, че това е било в миналото.
Сега за самата коментираща 3/11/17 - начинът по който пише, стилът и държанието и към всеки несъгласен с нея ми напомня на една доста активна участничка, може би и авторка на темите "Не искам деца" "Мразя деца" "Защо снасяте деца" и май имаше още няколко такива. На базата на всичко това и предвид липсата на нови коментари от нейна страна мога да заключа, че не е тази за която се представя.
След това да приемем, че все пак темата е измислена. Тогава какъв би бил мотивът - едни по този начин показват фантазиите си, други се опитват да правят някакви проповеди(чичото), трети провокират коментиращите с някаква провокативна тема и им гледат сеира след това, четвърти си изливат омразата към мъжете/жените или някакви други групи хора по този начин, или просто мотивът би бил търсенето на съчувствие като се пише за някаква голяма драма. Обаче за какво му е на някой/някоя да се прави на поредната отчаяна съпруга, която се опитва да спаси брака си. Банална история, обикновена и често срещана - с две думи нищо особено.
Изкарайте доказателства, отговорете на въпросите ми, оборете ме с нещо различно от 6-то чувство аналитично мислене или звездите ми го говорят. Както и да го наричате това не е убедително, колкото и коментара да се напишат. Пък нека да съм наивен като 6-7 годишно дете.

49.   3/11/17
Преди 17 дни авторката пожела да прекратим спора и аз се съобразих с нея. Не ми пречи, че толкова време двама, трима и особено един, много активен потребител, да Вие- 48/44/41/38/31 ме изкарвате луда, но след коментар 48, в който ме наричате лъжкиня, мисля, че имам право да кажа няколко думи. Първо да уточня, че авторката не я познавам от никакви други сайтове, по причина, че Сподели. нет е единствения сайт от такъв тип, който посещавам и повярвайте ми искрено съжалявам, че е анонимен. Заключенията ми са основани само и единствено на конкретната история и коментарите на самата авторка, и за разлика от много други потребители аз заставам зад всяка своя дума. Вие уважаеми, твърдите, че сте баща, така че не може да се изказвате по въпроси за майчинството от първо лице, Вие сте само наблюдател и като гледам не особено внимателен и проницателен. Вашата жена, разговаряйки с Вас за децата Ви, кога започна да ги нарича с имената им, или с местоименията ТЯ и Той? Да не би да е наричала бебето Ви ТО до 4-5-месечна възраст( и голямо браво на Вашите деца, щом са започнали да лазят още на пет месеца, нищо чудно и да са започнали да говорят на шест). Жената още по време на бременността има оформена представа за детето си, и макар този образ да не е съвсем ясен и отчетлив, той съществува, много преди раждането и за майката, това в утробата ѝ не е плод, фетус, зародиш и прочие, а човек и го нарича с какви ли не имена, говори му и когато се роди бебето ѝ, за нея то съвсем не е някакво си непознато безполово същество. Колкото и да не ми вярвате и да ми приписвате истории на някакви си момиченца, мразещи бебета (чела съм тук такива), не можете да ме засегнете. Не възнамерявам и да Ви доказвам нищо- да Ви давам линкове и т. н. Как силно ненавиждам бебетата, децата, близките си, приятелите си и животните, могат да кажат самите тези, които изредих и могат да говорят, разбира се.
А по повод на това, че отдавна не съм писала в тази тема и това било доказателство за лъжите ми, вече споменах, защо не коментирам, както и авторката между другото, която по Вашите думи, няма мотив да си измисля, а аз пък, видите ли, имам огромен интерес да се представям за някой друг в анонимен сайт.
Благодаря на потребителя, който споделя моето мнение и искам да го посъветвам, да не си трови нервите повече- няма никакъв смисъл.

50.   Н. 48 Този сайт упражнява голяма цензура. За да ти кажа от къде познавам авторката трябва да ти напиша името на сайта и да ти посоча в кой отдел какво е писала авторката там. Сподели. нет" това няма да го позволи. Само ще ти напомня, че две теми изпратих на сайта, но не ми ги публикуваха. Едната беше: "Вярвате ли в теорията на големия взрив", а по-рано им бях изпратил темата: "Причината за хомосексуализма е прераждането на душата". Този сайт не ми публикува и двете теми след което аз изпратих последната в друг сайт и там беше публикувана. Ти виждаш ли нещо лошо в тези две теми? Защо не бяха публикувани? А виж сега каква тема са пуликували: "Бъркане в дупето". Такива теми ли трябва да имат приоритет??
Какъв би бил мотиват на авторката. Ако познаваш авторката тогава ще знаеш какви са и мотивите да пише теми една след друга най-вече в отделите: "Любов и изневяра" и " Секс и интимност". Тя е писала и в другите отдели, но в тези двата има най-много. Как да ти дам доказателства като нямаме отворена кореспонденция с цитати от други сайтове. Аз зная и възрастта на авторката и тя съвсем не е млада майка или влюбено младо момиче, макар, че се е представяла и като тинейджърка. Защо мислиш, че Н. 14 веднага побърза да я подкрепи като изтъкна себе си, че от 6 месечна помни какво се е говорело у дома й. Те двете много се поддържат за всичко и двете лъжат до небесата. Много добре ги познавам и двете и те мен ме познават добре. За четири години не знаеш какви коментари сме си разменяли.

51.   50... Уау. Номер 50! Какъв невероятен и интересен живот водиш...

55.   Н. 3/11/17 - какво стана, май не е много гот да те обвиняват в лъжа, нали? А ти какво направи с авторката като упорито и последователно успя да и омажеш цялата тема единствено на базата на това изречение "А най-лошо от всичко е това, че детенцето ми усеща постоянната ми тъга и също се натъжава и плаче... ". Съжалявам, но не можеш да ме убедиш, че си родител. Може да не си спомням точно в кой месец бебето пролазва, обаче това не променя фактите. Изобщо правиш ли разлика между еднократното споменаване на "детенцето" пред непознати хора в анонимен сайт и системното говорене без да се споменава полът? Майка им на моите деца също понякога го прави и сега, когато отдавна не са бебета - "детето това, детето онова... " Може би според твоите разбирания винаги и навсякъде трябва да се казва името на детето иначе лъжеш? Колкото и да пишеш нищо ново не казваш, напъни се да изкараш други по - категорични доказателства. Ако това са единствените ти доводи е редно да признаеш, че си сбъркала и съответно да се извиниш на авторката и на останалите коментиращи. Това е достойното поведение, обаче хора като теб знаят да плюят, но като срещнат сериозен отговор се покриват като мишки. Относно мотивът ти - за разлика от авторката ти имаш мотив - да си придадеш тежест на мнението или по-точно казано на заяждането. Ако авторката търсеше същото нямаше да пусне точно такава тема. Поведението ти ми напомня за споменатите от мен теми в предишния коментар, но няма как да съм категоричен за това - все пак нямам свръх специалните способности на другия активно коментиращ.
Относно 49- мисля, че ти обърнах прекалено много внимание. Има си достатъчно други места където да си коментираш прераждания, паралелни вселени, свръх усещания и там другите ти работи. Естествено, че трябва да има някакъв контрол какво се публикува, защото ако дават трибуна на всички като тебе сайта ще стане мазало като тази тема. Можеш да си прочетеш правилата - сайта е частна собственост и собствениците еднолично решават какво да бъде съдържанието в него. Ако нещо не ти изнася никой не те задължава да го посещаваш.

И така очаквам авторката на ком. 3/11/17 с хаш e329c264e1 да посочи по-убедителни доказателства за твърденията си или ако не може да го направи, да се извини на авторката на тази тема и на всичко останали потребители за държанието си.

56.   Номер ти е тъжен жалък човек.
От познаващата го.

58.   Н. 55 , аз не съм 49, аз съм н. 50. Ти даже не обръщаш внимание кой е моя коментар, а как ще разбереш фалшивостта на една история. Казваш, че ми си обърнал прекалено голямо внимание. Обръщай прекалено голямо внимание на историите за да разбереш кои са фалшиви и кои са истински. Ти от много вникване не можа да разбереш, че н. 17 също е на 3 и 11 и трябваше аз да ти кажа за да разбереш. Това ли ти е разбирането. Знаеш, че тук четат млади момичета от 13 г. до 16-17 г. и според теб е правилно да има истории за анален секс и за бъркане в дупето с какво ли не. Такива теми повече ли те интересуват отколкото да разбереш нещо за Душата или нещо научно. Ако ще на 10 деца да си баща ти нямаш прозрение да различаваш истина от лъжа. Мен ме интересуват много неща за които ти дори си нямаш и представа, но се чудя какви са твоите интереси та още не си прогледнал. Не ми обръщай повече внимание ако мислиш, че си прекалил с това, но чети задълбочено и дано нещо ти просветне.
Обърни внимание на н. 51 и н. 56. Аз зная кой се крие зад тези номера.

59.   Съмнявам се, че коментарът ми ще бъде одобрен, но все пак ще отговоря на предизвикателството, отправено ми от "адвоката" на авторката.
Разбира се, че не възнамерявам да се извинявам на никого, най-малкото пък на няколко нервни потребители, нямам причина за това. Ако казването на истината на някого не му харесва, може да се пени, колкото си иска, а да ми се поставят и ултиматуми пък, е смешно. Твърде ми е интересно, млади семейни мъже, бащи при това, какво правят в сайт за споделяне, нямат ли други приоритети, по-важни неща за вършене и по-мъжки хобита? ! Аз в момента съм домакиня по стечение на обстоятелствата и понеже не съм почитател на сапунките, а разполагам със свободно време, посещавам сайта редовно и се натъквам все по-често на измислици, които не мога да гадая с каква цел се пускат, най-вероятно за получаване на внимание, което в реалността липсва на авторите им. Не съм единствената, която не се примирява с подобни действия, но много потребители лековерно и чистосърдечно започват да дават съвети, да съпреживяват, да си губят времето, без да разбират, че стават обект на подигравки и манипулации. Е, няма да си мълча.
Стана ми ясно, че и настоящата история е въздух под налягане веднага, и не от изречението за "детенцето... " и т. н., а от очевадното несъответствие на първоначално споделените проблеми, (а те присъстват във всяко семейство, в някакъв период от време) и решението за развод, което един разумен човек взема, след като са се изчерпали всички други опции и любовта си е отишла. Авторката заявява, че обича съпруга си и оплакванията ѝ са свързани с недостатъчно внимание от негова страна, липса на комплименти и прегръдки. Това ми беше напълно достатъчно, за да заключа, че историята е писана от човек, нямащ понятие от семейни и брачни взаимоотношения. Предполагам, но не мога да твърдя (е, не съм врачка, за ваше разочарование и не претендирам, че притежавам ясновидски способности), че авторката е млада жена, или момиче с голямо въображение и силно желание за семейство. Впоследствие обаче, ми се изтъкват три, вече сериозни причини, и то всяка една от тях, според мен е достатъчна сама по себе си да е основание за развод. Вие, уважаеми, неглижирахте този факт с довода, че това били някакви маловажни случки в миналото. Проблемите с алкохола, драги, и склонността към домашно насилие, за жалост имат неприятното свойство да ескалират във времето, а не да изчезват ей така, от само себе си. За изневерите с бившата нищо не казвам, но как тогава, щом тези неща са погребани в миналото, авторката в историята си пише, че имат проблеми отскоро- "от известно време връзката ни не върви" и с една, едничка дума не загатва за тежките, по мое скромно мнение, проблеми? Вашето обяснение, че желае позитивни коментари и обнадеждаващи съвети е несъстоятелно, да не кажа неадекватно.
Обърнете внимание на хашовете. Коментарите на авторката са с три различни хаша, какво означава това, замислете се?
Относно манията ми да лъжа и раздвоението на личността ми, еми много смешно- да се представям за застаряваща домакиня в критическата, направо страхотен образ съм си избрала, бия всички наполеоновци и папи накуп. И после, мен ме гони параноя и съм дълбоко в конспирацията. Предлагам Ви да прочетете (ако желаете, разбира се, а и Вие сам поискахте)два мои коментара- единият е критичен, другият- не, но и двата са отпреди време и в тях съм писала за семейството и живота си, та ако не Ви убедя, че казвам истината, то поне да видите колко съм последователна и изкусна в измислиците си, което пък явно не е една от силните страни на авторката.
коментар номер 20 към история от "Любов и изневяра"- "Той все казва да не го занимавам като питам кога ще имаме бебе", hash-39e4c5591a
коментар номер 16 към история от "Спорт и красота"- "Помогнете със съвети за цвят на косата", hash-05d9aeb081
Благодаря за вниманието.

61.   59, дали другите ще съпреживяват или ще си губят времето тук си е лично тяхна работа! НИКОГО не спасяваш, а ставаш смешна с параноята си. Всеки си има глава на раменете, а защо имаш нужда да разследващ не ми е ясно, но на злобно спамене на темите на другите няма да си мълча! Е, толкова ли си нямаш домакинска работа, а се правиш на ченге? Внимание ли ти липсва в реалността?

62.   59 до 56/61
За разлика от Вас, аз говоря ПО темата, така че да ме обвинявате, че спамя е неуместно. Вие, с какво сте полезна на авторката, какво я посъветвахте, как ѝ помогнахте? Прочетохте ли изобщо историята и коментарите, или пишете ей така, за спорта? Къде Ви е съчувствието и подкрепата, какъв опит споделихте? Освен това, бъдете по-внимателна как пишете, там също имате пропуски, както и в четенето. Аз съм се аргументирала, защо мисля така, а Вашето мнение по темата, какво е всъщност, не разбрах. Останалите коментиращи имат право да ме обвиняват, но точно Вие- не.