 |
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски
Защо Нямам Приятели?
преди: 1 година, 2 месеца, прочетена 1747 пъти
Момиче съм и съм на 14 години. Живота ми е егати скапания!
Никога никой не ме е разбирал, винаги хората около мен са ме използвали, сега ще си кажете "детски историйки", е да може да съм още дете обаче за моите години съм доста пораснала .....или поне така мисля.
Нямам приятели. Винаги всички са ме отбягвали и мразели. Правя се не оптимист, ама не съм от вътре съм от зле по зле. Имам брат със 7 години по голям той има толкова много приятели....... напрекъснато е на вън мн му завиждам, като изляза из града гледам всички са излезли с приятели, а аз съм с мама щото няма с кои друг. Не че имам нещо против нея, напротив радвам се че имам семейство защото и това можеше да нямам, но е друго да излезеш с приятел да си говорите за всичко...просто е по-различно.
Представям си само колко банално ви звучи всичо, обаче просто нямаше на кой да кажа какво мисля, чувствам...и все пак извиняваите че ви занимавам с глупостите ми. До такава степен съм свикнала със това отбягване и мразене към мен, че някой да ме потърси по телефона се разплаквам, и защото просто някой се е сетил за мене...а това за мене значи срашно много.
Това ми беше само единия проблем има още много ама няма да ги редя всичи...само още малко ;]
Другия проблем е че ми има нещо в психиката. Падам се леко сумнабулче, сънувам неща които се сбъдват, и уручасвам хората без да искам :( по-ужасен човек от мене няма и няма да има!!! Понякога се чудя за какво съм съм се родила и защо не взема да се хвърля от някъде и да се свършва...ама и не искам заради нашите...ще си умрат от мъка...
Как ми се иска само всички които ще четат това да са ми приятели..... иначе ще е яко да направят тоя сайт на 2 половини-за запознанства (за такива като мене) и анонимен ама.....едва ли.....заради някаква тъпачка като мене... (извинявайте аз съм леко комплексирана..даже не леко) Еми това беше...и пак извинявайте че ви занимвам с тъпотийте ми.
|
| |
|
|
|
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
|
|
преди: 1 година, 2 месеца |
1. Офф ти пък тотално си се отчаяла, ми първо помисли защо нямаш толкова приятели, иии се тряя да си намериш момиче приятел, се пак винаги хората от един пол лесно превазмогват всякакви гадни навици в другия... ми само щи кажа че на моменти и аз съм бил така, ама постепенно ще си намериш, та понякога и 1 стига..
|
|
преди: 1 година, 2 месеца |
2. Ако искаш може да ми пишеш на мейла, защото на кирилица съм бавна. Но не се тревожи. Всеки се чувства самотен, понякога с месеци и години. Ако се опиташ да обичаш и помагаш на околните, ще ти повлияе добре, защото дори да не обърнат внимание, знай, че си дала най-доброто от себе си.
Знай също, че природата така ни е създала, че да има какво да променяме, но има и прекрасни неща, с които можем да дарим близките си и не само.... Всичко около нас. Грешката ти е, че си загубила вяра, но доброто човече си е в теб.
Обърни на Него по-голямата част от вниманието си. Успех! Ако искаш пиши на [censored] което съм аз.
|
|
преди: 1 година, 2 месеца |
3. Не се притеснявай има и други, които се чувстват така. Ще мине с времето или поне се надявам щото моят случай е съвсем същия. ;)
|
|
преди: 1 година, 2 месеца |
5. Рано или късно всичко си идва на място! Трудно е като се чустваш сам, но в това общество, което е днес по-добре да можеш сам- никой не се интиресува от другите! Всички са единаци- дори и на групи! Рано или късно ще намериш хора, които са по-малко единаци!
|
|
преди: 1 година, 2 месеца |
6. Това ми звучи много познато все едно слушам моята история, момче съм на 16 съм и още си излизам с нашите щото нема с кой друг, колкото до приятелите смених четири училища и пак не мога да си намеря, а пък нито съм дебел, нито съм тъп (дори бих казал крайно интелигентен) просто се разминават вижданията ми с другите или съм малко антисоциален. Относно психиката ми супер съм си никога не ми е и минавало през ум да се самоубия затова, че не ме търсели и дори вече май усвоявам стоическата философия с тая моя скука :)
|
|
преди: 1 година, 2 месеца |
7. Да, аз сега смених трето училище. И защо? Щото си мислех че там ще намеря някой а то какво се оказа?! Пълна противоположност на всичко дето мислех. Простоо...всичко е много гадно изобщо не вярвам че ще намеря приятели ама все пак мерси че дадохте някакви съвети :)
|
|
преди: 1 година, 2 месеца |
8. Хей хей, айде стига глупости! Мисля, че си предубедена, и ти харесва да се самосъжаляваш :)) Недей, просто не е толкова готино, колкото ти изглежда. Въпросът е да откриеш допирни точки с разни хора - сто процента имаш такива, дали по отношение на музикални предпочитания, хобита, книги, ако щеш ;) приятели не се намират като си седиш и си мислиш как всички те отбягват, от личен опит ти говоря, така че вместо да мрънкаш, по-добре намери хора със сходни интереси, пък нататък нещата трябва да потръгнат, успех :)
|
|
преди: 1 година, 2 месеца |
9. Човек колкото повече се самозатваря - толкова по-силно се притиска сам към мрачният и самотен ъгъл от кадето може само да гледа и да завижда!
Отвори си прозорците малко... поразгледай какво е навънка! Огледай се ти самата, ще видиш че си каквито са всички останали. Излизай по-често не седи пред счупеният комп. - тои няма да ти намери приятели - чрез него се намират само псевдо приятели!
Излез, разхождай се - наблюдавай хората и се слеи с тях! Няма да съжаляваш.
Аз също бях момче което беше самозаточено само да учи, да помага в домът и да се учи от всичко което го заобикаля! И ми се случи първото най-неочаквано запознанство което ми остави един много добър приятел... Нали знаете добрите стари икаруси... дето влизат много народ и се блъскат... ами в момента моят наи-добър другар е точно от такъв автобус - застото ми изпра един лакът в лицето... и ето на ситуация за запознанство с неочакван ефект... бъдещето е някаде там - човек трябва сам да го дири а не да го чака то да дойде... защото то никога не се движи - ТИ САМАТА ГО ДВИЖИШ!
10. Ти не си единствена с този проблем, спокойно и аз се чувствам така. Имам чувството, че всички ме отбягват и не ме искат за приятел. Единственият добър приятел е майка ми, в което няма ништо лошо, искам да имам свое. Това чувство те натъжава и те подтисква, но някой ден това ще сварши. Спокойно, не прибягвай чак до такива мерки да се самоубиваш това не е решение. Просто глдай напред и не се отказвай.
11. Недей така, много хора са самотни. И аз на твойте години нямах приятелки, и сега нямам и си мисля, че то е, защото съм различна. А може и дъската да ми хлопа-знам ли. Обаче това отдавна не ме вълнува. Приятелките само неприятности носят, да зтнаеш, аз имах две за дълго време, но ги срещнах когато бях вече към 20 годишна и двете ужасно ме разочароваха.Дъщеря ми е на 12 и тя си няма приятелки, но не и минава през ума да се самоубива, и на мен-също.
12. Леле! Не съм очаквал, че има и други хора с моя проблем. Аз съм момче на 16 години и също нямам никакви приятели, не излизам. Правил съм опити, но безуспешни, винаги съм се чувствал различен. А и ако се опиташ да се впишеш в някоя компания...естествено всеки се интересува с кой си се движел преди, а е странно да кажеш "Ми, с никой, седях си в нас". А на всичкото отгоре открих, че си падам по момчета. През последните седмици освен липсата на приятел, усещам и липса на половинка. Въпреки че никога до сега съм нямал гадже, вече мн искам да си имам. Ама скоро май няма да стане..
Е, няма смисъл да продължавам да се оплаквам, ако някой от вас иска да си пишем, нямам нищо против.
13. Не се опитвай да се харесаш на другите (т.е. да бъдеш такава каквато не си) и не бъди комплексарка. Научи се да се харесваш и да не обръщаш внимание на недостатаците си. Другите те отбягват, защото нямаш самочувствие. Трябва да си го изградиш...помисли си за хубавите неща у теб, за семейството си, за хубавите си качества.. Открий себе си! Все ще има някой който да оцени качествата ти. Всеки човек е специялен, няма никои като него. За да си намериш приятели трябва да бъдеш СЕБЕ СИ!!!
14. Ехее баце аз съм момче на 14 не излизам даже никак повечето време рекарвам пред компа си. Викат ми [име] хакера преди бях много затворен въобще не мислех за нищо денят ми минаваше само от вкъщи към даскало и обратно.
Имах приятели, но те не ме интересуваха толкова, колкото да си намеря гадже - някое момиче което да гледа по същия начин на света. Братовчед ми който сега е на 15 има всяко момиче което поиска .. не мисля, че трябва да се комплексираш по нещо от външния си вид напротив трябва да бъдеш себе се опитай се да се отнасяш към седе си добре и с другите и те ще започнат да ти отвръщат със същото ..
Всъщност аз нямам приятелка защото съм доста притеснителен, но напоследък спрях да се интересувам от всички, казах си ако не сега - никога закачахме се с момичетат от класа ми и се гушкахме и незнам кфо
Бех на седмото небе досега се бях затворил в себе си от сега нататък мисля всеки ден да иизлизам с по някой приятел мисля че акоо излизаш повече все ще срещнеш някой с ттвоите възгледи към света :} П.С Ac/DC и Guns 'n'Roses , Kiss тези групи ме вдъхновявад да се държа странно.
Незнам има нещо в тях не е като някои от приятелите ми кючеци глупости.. и незнам онасям се с всяко момиче добре (освен ако не ме е изнервило много) и съответно те ми отвръщат със същото , но не ства само с ядене :D тряя и да ги закачаш но не прекалено много защото се дразнят ...
Ако искаш за 1 ден можеш да си намериш адски много Приятели стига ти да го желаеш :) Имай самочувствие и забрави правилата Това е :)
15. Абе ти, над мен......да не случайно да си от Враца :D
16. Хора аз също имам такива проблеми като вас-аз съм на 16 години но никога не сам имал приетяли-наи-лошото е обаче че маи никога няма да си намеря!Много искам да си намеря приятели, за излизаме, да ходим по купони и така нататък-обаче нещата не стоят така. Аз лично също съм сменил две училища, и все пак нещата отново не потръгнаха както аз искам. Писна ми брат ми да си излиза нажън с приятели а аз да стоя жкъщи по цял ден и да не пражя нищо друго осжен да чатя на компа. Когато излизам навън имам чувството че всички ме глядат втренчено и ми се смеят и подиграват!!!
Вече честно казано незнам, какво да напрая-изглейда че цял живот ще си остана сам!!!
Много маи близки ми казват-абе излизаи бе човек! Срещаи се с други хора намираи приятели прави запознанства-АБЕ ХОРА ТО Е ЛЕСНО ДА КАЖЕШ-ТРЯБВА ДА СИ НАМЕРЯ ПРИЯТЕЛИ-обаче е много трудно. Въпроса е не толкожа защо нямам приятели отколкото-КАК ДА СИ НАМЕРЯ ПРИЯТЕЛИ?????
Днес аз имам рожден ден-направо ми се реве-уш празник обаче ми се реве-защото нямам приятели и нямам никои с, когото да споделя и да се радвам-искам и аз най-накрая да празнувам с приятели обаче уви-не става и не става, и не става!!!
Дори си мисля че аз съм единствения такав-смотаняк. Всички останали имат поне по един приятел-а аз нито един-да не се шегуван-нито един приятел нямам и надали някога ще си намеря!!!
Е хаиде да не ви занимавам с мойте си глупости!!!
17. оооооооф ужасно е да нямаш никой, отвратително е да си сам и да няма на кой да споделяш... много добре знам амаа...... аз лично свикнах вече да се справам сама с всичко,опитвам се сама да си бъда приятелка. И тва не са глупости, а напротив щом има нещо което те мъчи е хубаво да го споделиш...ииии споко все някога ше се свърши с тва да сме сами....ама кога....не знам
П.С. специаааално заааа 16 :)
18. Ми кво те хората само те използват. Така или иначе. Само да не ти пука иначе ако ти пука затва няма да успееш в живота .Кога си спомняте някой приятел когато са всички срещу вас уш дето ви е най-добър да ви помогне не той минава от тях. Тва е общо заето, когато си голяма работа всички са от теб и до теб, когато си ниш никой не е при теб.
19. ем ако искаш ми пиши на captaion_boss
20. Мога да ти дам скайпа си, аз съм момче и съм християнин и мога да ти кажа някой неща за това как Исус може да премахне тази твоя самота!Скайпа ми е velislav85! Spoko 1992 sym roden :)
21. Да и аз съм така... на 16 години момче, което смени 3-4 училища но където и да отида все същото :( дори и с наще не излизам това вече е прекалено 10 клас човек с мама и тати :( незнам защо така се получава... и аз не съм нито дебел нито тъп както каза 1 момче по-горе... имам стройна атлетично-слаба фигура висок съм, но проблемът ми е можеби че съм срамежлив :( Незнам дали точно това ми е проблема, но незнам какво трябва да променя в себе си
22. Здравейте, искам да кажа че и аз имам същият проблем нямам никакви приятели и съм мн срамежлив. Ако имате желание да поговорим скайпа ми е nofr92 не се притеснявайте да ми пишете и аз съм като вас :(
От Бургас съм /.
23. Търсачката в скайп не намира на никой скайпа и...сигурни ли сте че не сте го объркали :/ Аз....страшно мн искам да говоря с някой от тук но... едва ли ще се получи... мда...
24. Който иска да пише на скайп: sonya_lin
И аз нямам приятели и имам мн неща, които мога да кажа по тая тема........
25. Нека да прибавя още един самотник в списъка на този сайт. Разбирам те много добре момиче. И аз си мисля че съм сбъркана и на мен ми иде да се самоубия, но... знаеш ли? Аз мисля че нищо ни няма. Просто не сме срещнали хора които да са като нас и да ни разберат. Знам какво е да прекараш поредният си рожден ден сама... Но ти не се отчайвай. Това е рискът да си различен. Бъди позитивна и ще намириш приятили със сигурност!
26. Недей се отчайвай! Живея в друга держава и съм на 23 години и също имам проблем -нямам сериозен приятел, с който мога да се срящам. Ама какво да се прави? Мога да кажа ти само едно: във всичките неща ние сами сне виновни. Трябва да се намери само причината. Своята си знам: много съм наивна. За да мога да кажа тези твоята. трябва по-добре да те позная.
27. Здравей, аз съм точно от твоята порода. Винаги съм била сама, без приятели, само с няколкото неизбежни познати, свързани с училище. По-чувствителна съм, по-срамежлива, не обичам конфликта, предполагам, че съм и по-страхлива. Родителите ми се разведоха, заживяхме зле с майка ми, затворих се още повече. Винаги съм имала чувството, че трябва да оправдая нечии очаквания-бях отличничка, слаба, красива, учтива, и до ден днешен не съм казала груба дума на никого.
И един ден в гимназията се разболях от форма на булимия. Намирах щастие и удоволствие единствено в храната. От хубавото стройно момиче отличничка не остана нищо.Едва завърших. В края на пубертета бях увеличила почти двойно теглото си. И малкото ми познати ме изоставиха. Всеки се тресеше от амбиция за бъдещето, а аз бх безперспективна за тях.
Завършването на гимназията ми се отрази добре. Въпреки че ми трябваха 3 години си стъпих САМА на краката, някак си се престраших да кандидатствам, приеха ме, малко по малко отслабнах с около 30 кг. Днес съм изправена пред завършване на университета, търсене на работа, много искам да имам семейство и деца.
Щеше ми се историята ми да прозвучи оптимистично, но и до ден днешен не съм намерила начина коренно да променя себе си. Многото приятели ги няма, дори си нямам приятел. Но знам, че съм силна, издръжлива, предана, и въпреки че никак, ама никак не се вписвам в тоя шибан свят с шибани хора, зная, че все някак ще се справя.
Горе главата!
29. Здравей №27. Твоята история много ми напомня за мен и наистина бих искала ако имаш възможност да си пишем. и така аз съм на 18 и досега не съм никакви приятели поради това че съм срамежлива тиха и стестинителна, но го пренебрегвах до този момент. Винаги съм оправдавала чуждите очаквания-отлични оценки, успешни начинания и така нататък.Но тази година наистина се сринах.Имах големи мечти а сега нямам нищо- само спомените за подигравките и униженията. В момента всичко ми е апатично ,не ми се учи нямам желание за нищо. Единственото което правя е да се тъпча, ям по цял ден, дори през нощта без да съм гладна и каквото ми попадне независимо дали е вкусно или не. дори честно казано вече ми се повдига при вида на храна но пак ям. Дали имам булимия. Страх ме е че ще проваля живота си.
Поне като написах прочетеното от теб и това ми вдъхна няква надежда. Моля те ако можеш пиши, защото имам чувството че историите ни са много сходни!
30. Здравейте. Аз съм на 14 години. Досега мислих, че никой няма като моя проблем, но явно съм грешал. Нямам приятели и понякога се чувствам много сам. Знам, че причината е в мен, но не знам как да се променя :(
31. Здр ! И аз съм в същото положение но.... кво се праи, живота е шибан!!!!! Та искам да си пиша с номер 21 , зщото имам чувството че с него се познавам :) ПЛс ако видиш това пиши ми !!! emaila mi e don_cha_!5@abv.bg , който иска може да ми пише :)
32. don_cha_15@abv.bg - това е майла ми , който иска да пише (най-вече искам да си пиша с номер 21 , щото както казах миля че го познавам :) )
|
|
|
|
|
|
|
